Бившият №1 от Германия: „Яник идва от 5 поредни финала в турнири от Шлема… Карлос е артист, който най-накрая изглежда узрял, макар че може да отстъпи пред всеки“.
Борис Бекер е внимателен наблюдател на тениса. Неуморим като телевизионен коментатор, той е и в книжарниците с биографията си, озаглавена „Inside. Vincere, perdere, ricominciare da zero“ (Отвътре. Да спечелиш, да загубиш, да започнеш от нулата), издадена от Mondadori, в която разказва и за трудните моменти в затвора. Сега, като италианец по придобиване, той се е върнал за постоянно в тениса, разказвайки за него с погледа на човек, който е направил историята му.
Борис, всички се питат: ще видим ли още един финал между Яник Синер и Карлос Алкарас тук в Торино?
„Ако си махна „немските очила“, бих казал, че шансовете са много големи. Досега Яник изглеждаше в много добра форма, същото важи и за Карлос. Въпросителната за мен е Зверев. Той има таланта да победи и двамата, особено на закрито, но трябва да възвърне най-добрата си форма“.
В Sports Predictions преди няколко дни заглавието ни беше „Бум Бум Яник“ заради всички аса, които той сервира. Какво мислите за това?
„Мисля, че Симоне Ваньоци и Дарен Кахил са направили фантастична работа след US Open, за да подобрят сервиса на Яник. През лятото това беше ударът, който му липсваше, особено във финала в Ню Йорк: според мен Алкарас беше най-добрият играч, но и най-добрият сервис. Сервисът е единственият удар, в който противникът не участва, той е изцяло в твоите ръце. Оттогава Яник промени малко техниката си, дори хвърлянето на топката е различно. Голямата разлика между Синер от лятото и този от сега е именно сервисът, а на закрито това е много важно.
Говорейки за сервиса: Тони Надал твърди, че тенисът става малко скучен, защото е единственият спорт, който започва с дузпа, т.е. със сервис, и че трябва да се промени нещо. Съгласен ли сте с това?
„Уважавам Тони много, но не съм съгласен с това. Мисля, че тенисът преживява глобален бум: никога не е бил толкова популярен, колкото сега. И това е заслуга на Федерер, Надал и Джокович: тези трима издигнаха тениса на друго ниво. Алкарас и Синер го поддържат там. Това, което бих искал да видя през следващата година, е още няколко играчи да спечелят турнири от Шлема. Досега това бяха почти само Яник и Карлос, което говори много за тях, но би било хубаво да видим и други да влязат в кръга на победителите“.
През 2026 г. и Карлос, и Яник могат да завършат кариерния си Гранд Слам. Кой ще успее пръв?
„Междувременно, според мен, фактът, че Синер достигна финала и в четирите турнира от Шлема, остана малко незабелязан. Това е невероятно постижение. Загубил е в Париж и Ню Йорк, но да стигнеш до финала в четири поредни турнира от Големия шлем – всъщност пет, ако броим и US Open от предходната година – е нещо изключително и не се говори достатъчно за това. За следващата година въпросителната е все същата: ще продължат ли Синер и Алкарас да доминират? Те са млади, все още са много амбициозни и в момента ми е трудно да видя някой, който може да промени тази картина.”
През втората част на сезона видяхме един много стабилен Алкарас във всички аспекти на играта, включително и психически. Според вас, той направи ли окончателния преход от „момче“ към възрастен играч?
„Винаги съм виждал Алкарас като артист на тениса. А артистите могат да бъдат капризни: имат прекрасни дни и лоши дни. Винаги съм мислил, че в най-добрите си моменти Карлос е по-силен от всеки друг, но в лошите си дни може да загуби дори от играчи с много по-ниско ниво. Тази година тази непостоянност практически изчезна. Той узря. Заслужава да бъде номер 1, макар че борбата е много оспорвана, защото като цяло беше най-добрият играч: неговата постоянност се повиши. Голямата сила на Яник винаги е била постоянството; Карлос работи много по този аспект и пожъна плодовете”.
Първите двама тенисисти в света са съперници и приятели: бил ли сте някога приятел с някой от големите си съперници?
„В нашето време не бяхме приятели. Такова нещо просто не съществуваше. Представете си ме като приятел на Макенроу или Лендл… невъзможно. (Смее се, бел. ред.) С Стефан Едберг се разбирахме добре, уважавах го много, но не беше като днес. Според мен темата за приятелството между съперници се промени с Федерер и Надал. Те промениха начина, по който двама големи противници се държат един с друг, и това беше добре: отличен пример за младите. Намирам за прекрасно, че Синер и Алкарас имат тази химия извън корта: усеща се голямо взаимно уважение, харесват се, нямат проблеми да правят неща заедно. И все пак на корта са жестоки съперници. Това е положителен модел за новото поколение„.
А по-нататък, в бъдещето, кой би могъл да се включи в тяхната идилия?
“Надявам се, че Саша Зверев, преди да приключи кариерата си, ще успее да спечели поне един турнир от Големия шлем. Има таланта да го направи. После ще трябва да изчакаме следващото поколение. Мисля за момчета като Жоао Фонсека, италианеца Лоренцо Мусети, Джак Дрейпър, ако е в добра форма, Бен Шелтън… Според мен те все още са малко далеч от това ниво, но не бих се изненадал да ги видя да спечелят турнир от Големия шлем в бъдеще”. Каза за Мусети: той дойде тук практически изтощен след осем поредни седмици на корта. Дали догодина може да остане стабилно в Топ 5?
“Мисля, че тук направи истински скок в качеството: първото му участие в ATP Finals, първото му влизане в Топ 10. Съжалявам за него, защото срещу Алкарас беше явно изчерпан, без сили в краката. Но все още го виждам в процес на растеж. Не мисля, че номер 7 в света е крайната цел за Лоренцо. Да, мисля, че може да стигне до топ 5„.
Наближава последният турнир за годината, говори се за прекалено натоварен календар, но от 2028 г. ще има и друг Мастърс 1000 в Саудитска Арабия: какво мислите за това?
“Турнирите са много, това е сигурно. В крайна сметка играчите трябва да решат колко седмици искат да играят поред. Но за феновете е трудно да следят тениса всяка седмица, може да стане объркващо. Понякога има два турнира по едно и също време, и особено през втората половина на годината, когато всички се опитват да се класират за финалите, ситуацията се усложнява. Мисля, че има прекалено много тенис. Публиката трябва да „има малко глад“: ако има тенис всяка седмица, предлагането се насища. За играчите това е възможност да работят постоянно, но за феновете и медиите е наистина много, може би прекалено много.
И това не е всичко: следващата седмица са финалите на Davis, с Италия, която защитава титлата си, и Германия. Как го виждате?
„Ще отида в Болоня за церемонията в чест на Ники Пилич и ще водя германския отбор. Най-накрая се връщаме да се състезаваме за Инсалиатера. И ще кажа още нещо: със Зверев и солиден двойка като Кравиц-Пуец мисля, че Германия е отборът, който трябва да бъде победен”. Думата е на Бум Бум.
