Марк и възраждането му като световен шампион в Борго Панигале: „Тук излязох от черна дупка. Преломният момент? Операция на кост, която беше подходяща за нормален живот, но не и за мотоциклета“

2025 г. беше историческа година за Ducati: 17 победи в състезания, 19 успеха в спринтовете, 44 подиума в неделя, 6 различни пилоти на подиума, 7 изцяло монополизирани подиума и поне една Desmosedici сред първите три в 88 поредни Гран При, от Арагон 2020 до Валенсия 2025. Всичко това с третата Тройна корона – титлите при пилотите, марките и конструкторите в MotoGP, след тези от 2007 и 2022 г. Да спечелиш всичко обаче не улеснява бъдещето, особено когато в игра влизат проектирането на изцяло нов мотоциклет и подновяването на договора на световния шампион Марк Маркес.

Марк, как върви рехабилитацията след контузията от 2025 г.?

„Върви много добре. Вече са минали дванадесет седмици, почти три месеца: мога да започна да карам мотор, лекарите дадоха зелена светлина и така започнах отново с повишено внимание. Мускулно вече съм се възстановил достатъчно, рамото все още не работи перфектно, но имаме месец и половина до тестовете в Малайзия през февруари. Целта е да бъда бърз още в първото състезание в Тайланд“.

Беше фантастичен сезон, показа, че мечтата е по-силна от страха, но сега трябва да вдигнеш още повече летвата.

“В крайна сметка най-трудната работа беше свършена: това не означава, че ще е лесно да спечеля отново, но най-трудното предизвикателство в спортната ми кариера, а именно да изляза от тази дълбока и черна дупка, го преодолях и го направих с един невероятен отбор: Ducati Factory. Сега отново работим, за да се борим за световната титла през 2026 г. Няма да е лесно: има брат ми Алекс, който се представи много добре тази година и ще кара Ducati през 2026 г., после Пеко Баняя, двукратен световен шампион, и Безеки, с Aprilia, която всеки път ни се доближава все повече.“

Спортното ти постижение – да се върнеш в MotoGP на най-високо ниво, изхождайки от ситуацията, в която се намираше, и на твоята възраст, е нещо извънредно: кои бяха ключовите моменти в този път?

„Два са. Първият беше Гран при на Япония през 2023 г.: седмицата след това взех решението да напусна отбора, който ми беше дал всичко – Honda, за да премина в отбора на Грезини. Надя Падовани ме беше чакала до този момент, когато оставаха четири Гран при до края: обикновено отборът не чака така. Това беше точка номер едно, от спортна гледна точка.“ 

А вторият ключов момент?

„Да направя четвъртата операция на ръката: когато вече всичко беше наред, заминах за Америка, за да я счупя и да я оправя отново. Това беше трудно решение, защото за да водя нормален живот, ръката беше наред – позволяваше ми да върша ежедневните неща, но не и да карам мотоциклет. Затова поех този риск. След това от отбора на Грезини преминах в официалния отбор, но това е следствие: тези бяха двата ключови момента“.

За да спечелиш, са необходими пилотът, моторът, отборът и компанията, която работи за отбора. Вашата формула беше ли балансирана?

„Ние сме отбор. В крайна сметка аз съм този, който кара мотора и преминава финалната линия, но зад мен стоят много хора, в компанията в Болоня и на пистата, които помагат за постигането на успеха“.

Какво е най-ценното, което научихте от опита си в Ducati?

„Че величието се създава от хората. Това е важно, защото, ако говорим за размера на една компания, има много по-големи японски марки, но в Ducati разбрах, че величието се създава от човека, от хората и от най-малкия детайл“.

Колко ви харесва град Болоня? Би ли било хубаво да приключите кариерата си в Ducati?

„Посещавал съм фабриката на Ducati повече, отколкото град Болоня! Трябва да намеря някой спокоен ден, за да разгледам града, защото там се яде много, много добре. Сега ни предстои важна година, 2026 г., но очевидно всичко е отворено за 2027 и 2028 г.: от 1 до 10 желанието ми да остана в Ducati е 8, но трябва да разбера добре какво да правя. Както винаги съм правил в спортната си кариера, ако съм щастлив и бърз на едно място, приоритетът е да остана там“.

От съперник той премина към празнуване на завръщането си към успеха именно заедно с екипа на Ducati: сега сте бърз, щастлив и с подходящия мотоциклет, но колко от тези емоции ще отнесете със себе си и през 2026 г., за да започнете отново?

„Следващата година ще бъде по-ясна и дори по-важна, защото моторът ще е добър, докато ако мислиш за 2027 и 2028 г., когато ще влязат в сила нови правила и ще имаме нови гуми, ще е по-трудно да разберем как да се справим с това. Сега обаче с ума си съм само в 2026 г.: съм в правилния отбор и с правилния мотор и всичко е в моите ръце дали ще се справя по-добре или по-зле“.

Помните ли снимката на Линдзи Вон на подиума в Сент Мориц? Положителни ценности и синтез на издръжливостта в спорта. Какво мислите за това?

„Да, Линдзи Вон направи нещо невероятно. Срещал съм я много пъти, дори когато имаше болки в коляното. Честно казано, начинът, по който спечели, ме изненада много. Сигурен съм, че се подготвя за следващите две години: целта й е да се представи много добре, но най-трудното вече го е направила и наистина се радвам за нея.“