Азурите дебютират срещу Гърция: физическа сила и опит, за да разбият табуто на четвъртфиналите, което продължава от 22 години

От бронза през 2003 г. с Рекалкати, а след това и от олимпийското сребро година по-късно, Italbasket не успява да преодолее колоните на Херкулес на четвъртфиналите на континента. Ако едно табу продължава от 22 години, разбиването му може да е в желанията, но не и в прогнозите. Със сигурност е в целите, за да се намери отново подиумът, който дава различен смисъл на едно поколение. Затова да изненадат Европа, а може би и самите себе си, е мисията на лятото за азурите на Поццеко на Европейското първенство, което днес дава старт в Тампере, а за Италия започва утре срещу един от големите, Гърция – този път в пълен състав – която в последната генерална репетиция миналия петък ни даде някои поводи за размисъл.

Съзнавайки, че не стартират от първа редица, а може би дори и от втора, целта да се върнат към медалите се ражда, освен от амбициите, които едно движение с нашата традиция трябва да си постави, и от съзнанието за пътя, като се стигне до участието в Евробаскет на група, която смесва почти в равновесие ветерани, млади играчи на изгрев и играчи в разцвета на силите си. За мнозина това може да бъде лятото на зрелостта не само в строго възрастово отношение, но и в смисъл на скок в качеството на кариерата им. След зрелостта, втората ключова дума е атлетизъм. „Атлетизъм, който не помня да сме имали някога“, каза Датоме, който играе за националния отбор от 18 години. Диуф, центърът на бъдещето, който липсваше от години, а след това Нианг, Прочида, Спаньоло, но и такива като Акеле и Пайола, които имат по-голям пробег, носят физическо присъствие, което е характерно за този отбор, за да не оставят Фонтекио в самотата на прекалено лесна мишена за противниците. Това е регистърът, с който тази група е доказала, че дава най-доброто от себе си, като се има предвид, че освен последния танц на Галинари, енергията, която носят капитанът Мели, преторианецът Спису и другият ветеран Ричи, не е под съмнение. Ако има хора, които досега са вървели по яйца, започвайки от Томпсън, но не само той, за мнозина това е преди всичко тест за личността.

противници—  Независимо дали това е последният мач на Поз, около тези момчета не е началото на нова ера, а завършването на сеитбата на Поцеко, в четвъртото си лято като треньор и второто европейско първенство: предишното, през 2022 г., се спря – лесно – на четвъртфиналите. Междувременно отборът се класира на осмо място на Световното първенство, най-добрият резултат на Азурите от 15 години насам, и пропусна квалификацията за Олимпийските игри в Преолимпийския турнир с няколко победи. Надеждите за подиум се играят от Рига нататък, но още от самото начало се изгражда пътят към най-доброто съчетание в осминафиналите. След като се установи необходимостта да не се препъват в домакина Кипър и в Босна, която без Муса има само звездата в центъра Нуркич, освен познатите лица на Алибегович (Трапани) и Халилович (Сасари), се тръгва с целта да се изпревари Грузия, която около скалата Шенгелия, излязъл от Виртус като лидер на шампионата, има големи тела (Битадзе от Орландо, бившият играч на Биела от Торонто Мамукелашвили, дори 217-сантиметровият бивш играч на Канту Шермадини), водени от плеймейкър като бившия играч на Тренто Болдуин, който във Витория доказа, че е на европейско ниво. И после големите. Дори над шампионката Испания, която играе за последен път с Скариоло, колектив, който вече преди три години беше способен да спечели след Гасол, но сега е осиротял и без новопристигналия в Милано Браун, най-амбициозната е Гърция на Янис и неговите братя: около него са калиф като Слоукас, после Дорси, Папаниколау, Митоглу и дългият Самуродов, готов да избухне. Както и много от сините. А фитилът е Поз.