Кими разказва: „Когато се прибирам у дома, в стаята си, чувствам нужда да се откъсна от моторспорта. Скоро ще заживея сам, но като домакин съм пълна катастрофа. Какво научих през този сезон? Да се вслушвам в себе си“
Очите му, когато говори за мечтите си, са все същите. Както и къдравата коса, която пада върху лицето му, което разказва всичко за неговите деветнадесет години. „Не се чувствам променен, просто съм пораснал — признава Андреа Кими Антонели, сбогувайки се с дебютния си сезон във Формула 1 с Мерцедес — научих много и това е само началото“. Една година като маратонец, сред възходите и паденията, които му позволиха „да стане истински пилот във Формула 1“, под медийното внимание на този, който е призван да дебютира в най-високата серия в топ отбор, наследявайки мястото на Люис Хамилтън.
Как мина този първи сезон?

„Една година на възходи и падения. Преживях море от събития, трудности, удовлетворения и като погледна назад, мога да кажа, че съм щастлив, защото успях да изляза от трудни моменти, като спада в представянето в средата на сезона. Това беше урок, който ще нося със себе си през цялата си кариера, защото ми позволи да направя ментален скок, който ще ми бъде полезен в бъдеще“.

Какво не знаеше Кими за Формула 1 преди една година?

„Не знаеше как да се доверява на инстинкта си. Научих се да се вслушвам повече в себе си, дори и по отношение на шофирането, и да оставам фокусиран, без да мисля само за крайния резултат. Понякога тази година се случваше да ме води чувството на неудовлетвореност и стигах до решаващите моменти с грешна нагласа, като мислех повече за защита, отколкото за атака“.

Какъв беше повратният момент, който ти помогна да се възстановиш след трудния период в средата на сезона?

„Със сигурност връщането към старата задна окачване ми помогна много, а след Монца имах среща с Тото и Боно, моя инженер, които ми казаха какво не е наред в това, което правя, и ми помогнаха да разбера как да направя истински ментален ресет“.

Плаче ли се във Формула 1?

„Аз плача. В онзи труден период плаках доста. Много ми беше трудно, особено психически, защото започнах да се съмнявам в себе си. Пристигаш във Формула 1, това е мечтата на живота ти, за която си работил толкова много, и след страхотен старт на сезона нещата започват да не вървят както би искал. Беше тежко. И ми липсваха също така хладнокръвието и яснотата, които по-опитни от мен пилоти имат в справянето с труден момент“.

Имаше и много удовлетворения. Най-значимото?

„Красиви моменти имаше много. Първият уикенд в Мелбърн беше специален: на старта преди старта осъзнах, че мечтата ми се сбъдва. След това първата пол позиция в Маями в спринта, първото подиум в Канада, но също и Бразилия с второто място, и бих добавил Лас Вегас, защото там за първи път се почувствах способен да се справя с състезанието, следвайки само инстинкта си, сякаш всичко останало не съществуваше“.

Как спиш в нощта преди Гран При?

„Понякога заради адреналина се спи много малко: в Бразилия например, като стартирах от първа редица, се въртях в леглото с часове, преди да заспя. После има моменти, в които пък съм толкова ядосан от това как са се развили нещата в квалификациите, че не мога да дочакам да си легна, за да не мисля за това“.

Когато се прибере у дома, в стаята си в Болоня, чувстваш ли се същият младеж като преди година?

„Отчасти да. В крайна сметка съм само на 19 години и стаята ми у дома, при семейството ми, е мястото, където са се родили мечтите ми. Все още се нуждая от спокойствие, да усещам близостта на мама, татко и малката ми сестричка. После, когато съм у дома, ми харесва да си „вися“ с приятелите ми, да говорим за нормални неща, да се откъсна от моторспорта, да спя и да ям далеч от хотелите. Може и да съм пилот от Формула 1, но все пак съм момче на моята възраст“.

А как се справя с домакинските задължения?

„Пълна катастрофа. Трябва да се науча, защото скоро ще заживея окончателно сам, но не знам как да правя пране, да чистя, да готвя… Надявам се майка ми все пак да дойде да ми помогне, защото изобщо не съм практичен като „домакин“. Ето, хората казват, че съм много зрял за възрастта си, но по тези въпроси имам всичко да научавам.“

Каква роля е имал тази година баща ти, когото често сме виждали до теб?

„С него съм израснал като пилот, затова беше от основно значение да го имам до себе си и във Формула 1. Следващата година това няма да е необходимо, защото вече съм натрупал опит, но да знам, че мога да разчитам на него, както и на майка ми, сестра ми и приятелката ми, е много важно“.

Промени ли се връзката ти с Тото Волф?

„Тото ме познава откакто бях дете и имаме специална връзка, която тази година се засили. Той знаеше как да ме мотивира, а също и да бъде строг с мен, когато имах нужда от това. Той е най-добрият в това, което прави, сигурен съм.“

А с вашия съотборник Джордж Расел?

„Имаме добри отношения, основани на здравословна конкуренция. Разбира се, през годината това се промени, защото винаги искаш да победиш съотборника си, но здравословната конкуренция винаги е нещо добро в отбора.“

Какви са вашите очаквания за 2026 г.?

„Има много несигурност: знаем къде сме ние като отбор, но не можем да знаем къде са нашите съперници. Прекарвам много време във фабриката в Англия, в аеродинамичната тръба и на симулатора, за да видя напредъка на колата. Хубаво е да съм част от този период на развитие и създаване на новия проект, много съм развълнуван и нямам търпение да разбера на какво ниво ще сме в сравнение с нашите съперници“.

Тъй като ще се започне от нулата с новите правила, мислите ли, че това може да бъде важна възможност за вас, младите пилоти?

„Мисля, че да. Болидите с аеродинамичен ефект не са лесни за управление, особено в началото: трудно е да се извлече максимумът от тях, те са физически изтощителни, много сложни… затова преминаването към нещо много различно, както ще бъде с предстоящите правила, ще бъде хубаво, защото ще изисква от всички дух на адаптация, много работа и гъвкавост„.

Верстапен те определи като талант. Какво е усещането?

“Това е голяма чест. С него изградихме прекрасни отношения тази година и той беше пример за всички нас, дебютантите. Смятам го за изключителен пилот и да получа тези комплименти именно от него за мен е нещо специално, най-хубавото е, че можем да говорим за много неща, които ни харесват освен Формула 1, например за GT, което е страст и за двама ни“.

Сред големите имена, които може да нарече свои приятели, е Валентино Роси. Даде ли ти някакъв полезен съвет?

„Каза ми да давам най-доброто от себе си и винаги да оставам себе си. Най-хубавото обаче е, че мога да прекарвам време с него: ходихме заедно в Мизано да гледаме MotoGP и искам да го помоля да си разменим каските в края на годината, това би било много хубаво за мен. В миналото сме карали заедно картинг с момчетата от VR46 и ще се опитам да организирам още един ден, защото заедно се забавляваме много“.

Планирате ли ден на пистата и със Синер?

„Ще го организираме! Би било хубаво да караме както с картинги, така и с GT, защото той е голям ентусиаст и казват, че е и доста бърз.“ 

Какво ви удивлява в него?

„Психическата му сила и хладнокръвието му в трудни моменти на играта. Успява да обърне ситуацията на терена, като намира в себе си убийствена сила. Това е нещо, което всеки спортист би искал да притежава“.

Вие сте двама млади италианци, които носят големи емоции на нашата страна. Какво означава това за вас?

„Невероятно е, голяма чест. Но за мен искам това да е само началото, имам още много да докажа“.

Като италианец мечтаете ли един ден да карате Ферари?

„За мен Мерцедес е всичко: повярваха в мен и ми помогнаха да се развивам. Искам да спечеля с тях“.

Сезонът беше дълъг и интензивен. Сега има ли време за малко почивка?

„Да, но ще остана у дома. Много скоро ще започнем подготовката за 2026 г., затова ще е важно да си заредя батериите до максимум, да ям хубава италианска храна и да си освободя главата за малко“.

Какъв подарък би искал да намериш под коледната елха?
„Да имам кола, която ни позволява да се борим в челото. Да печелим състезания и може би, кой знае, дори да се борим за световната титла. Отборът полага огромни усилия, за да ни даде най-добрата кола, а на мен ще се падне да се опитам да направя останалото“.