Бившият италиански шампион разказва за себе си в интервю за „Кориере делла Сера“: победите, срещата с Енцо Ферари, Олимпиадата, днешните италиански състезатели
Друг свят. Ски, феновете, поканата в Маранело да се запознае с Енцо Ферари. А след това Алберто Томба, Олимпиадата и животът като дядо. Густав Тоени говори за малко от всичко в интервюто, дадено за „Кориере делла Сера“. Легендата на италианското ски от Трафой, в подножието на Стелвио, където управлява своя хотел, разказва за живота си, като започва именно от родното си село, което никога не е напускал: „Никога не съм мислил да живея другаде. След първите победи навън винаги имаше опашка. Журналистите не ми даваха почивка. Но остават хубави спомени. Веднъж дойде принц Виторио Емануеле ди Савоя, след гигантския слалом в Сент Мориц“.
Три дъщери, дванадесет внуци и един свят, който е на светлинни години разстояние от днешния: „На 24 години се ожених, на 29 се оттеглих. Когато се родиха трите ми дъщери, аз никога не бях у дома. Съпругата ми Ингрид се справи чудесно. Сега съм дядо на пълно работно време и се развълнувам, когато съм с внуците си“. И що се отнася до приходите, това също е друг свят: „Печелехме купата и това беше всичко. Веднъж ми подариха два телевизора, но тук нямаше предавател: не работеха. След паралелния спускане дойде една „Ланча“. Енцо Ферари ме посрещна в огромно студио с огромен бюро. Беше много любезен, но личността му ме притискаше“.
Томба— За връзката с Томба: „Миналата година, по повод 50-годишнината на „Валанга Азура“, Алберто Томба ми направи изненада. Беше се регистрирал с фалшиво име: Роси. Ние сме много добри приятели. През годините, в които бях негов треньор, много вечери оставахме сами, аз и той, в стаята. Приготвяхме си спагети. В деня на рождения ми ден винаги ми се обажда в полунощ: иска да е първият, който ми честити. Днес мисля, че му липсва семейство. Съжалявам за това. От време на време му казвах: „Трябва да си направиш семейство!“. Но никога не се получи“
Синер— Планински човек като Яник Синер: „Той живее в друг свят. Срещнахме се само веднъж, миналата година на „Балът на спорта“. Приближих се, той беше толкова обграден. Беше само за миг“. Започват Олимпийските игри и, разбира се, Тоени също ще бъде там: „Ще отида в Кортина, за да представя автобиографията си („Следа в бялото“, Рицоли) и, най-вече, за да нося факлата. Казаха ми, че ще бъда един от последните факелоносци. После ще гледам Игрите от вкъщи. В десет вече съм в леглото. Малко спорт по телевизията: ски, футбол, тенис“. А за великите италиански скиори: „Алберто. Ла Компаньони. А днес – Бриньоне, Гогия. Силни“. Францони? „Много добър“.
