Бившият треньор на „росонерите“, сега в Ал-Итихад, преди година спечели Суперкупата на Италия: „Празненството с пушене на пури в съблекалнята? Обещание. Вече знам, че ще се върна в Италия“
Сержио Консейсао и Юлий Цезар имат нещо общо. Преди около година бившият треньор на Милан спечели италианската Суперкупа, празнувайки с пура в съблекалнята. Той беше подписал с Милан осем дни по-рано. Цезар отне една сутрин, за да разгроми армиите на Фарнас II от Понто в Турция, в Зела. Две версии на „veni, vidi, vici”. Консейсао, от октомври треньор на Ал-Итихад на Бензема, отговаря от Джеда преди тренировката и се смее, преследвайки скромността и отваряйки се много, Серхио, миналата година… „veni, vidi, vici”.
„Всъщност да. Спомням си интензивни дни на работа по анализ на видеозаписи, мотивация и разговори, за да вляза веднага в главите на футболистите. Победихме Юве на сина ми Сиско и после Интер в обрат. И аз плаках“.
А след победата, една хубава пура.
„Едно обещание. Играчите, които бяха гледали видеоклипове, ме помолиха да го изпуша в случай на победа. С Порто го бях правил 11 пъти, тоест след като спечелих трофеи. Треньорът, който е спечелил най-много. И затова го направих отново”.
А на кого би предложил една тази вечер?
„Нямам фаворити и не бих искал да говоря за играчи, защото веднага ще напишат, че се интересуваме от тях. Ще гледам мача, Болoня и Наполи са приятни за гледане. Срещата между Конте и Италиано е реклама за футбола. Антонио е обсебен, като мен, и всъщност обсесията побеждава таланта. Венченцо, от друга страна, играе красив футбол, до такава степен, че миналата година загубихме финала за Купата на Италия срещу него. Голямо съжаление.“
Как бихте оценили шестте си месеца в Милан?
„Положително. От 2016 г. до днес само двама треньори са спечелили трофеи с „росонерите“: Пиоли, със Скудетото, и аз. Ако сумираме точките от нашия период, имахме темпо за Лига Европа, пето място. Резултатите са налице: мисля за двете спечелени дербита и успеха с Рома. Съжалявам за финала за Купата на Италия, но някои неща не ми харесаха„.
Какви например?
“Имаше нестабилност на ниво клуб, атмосферата около отбора не беше добра. Затова се държа за това, което сме постигнали. Освен това ръководството не ме подкрепи. Ще ви дам един пример: след като спечелихме Суперкупата, играхме с Каляри. По това време вече се носеха слухове, че клубът следи други треньори. Аз мислех за работата и за победата, с тежестта на резултатите. Нямах време да работя на всички нива”.
Бихте ли останали?
„Да, но с някои промени“.
Играчите ли ви предадоха?
„Никога, напротив, те бяха с мен. Тео също го каза в интервюто, което му взехте: след мача с Фейенорд, когато хората казваха, че е направил умишлено, за да бъде изгонен, аз го защитих. Мнозина ми писаха, когато си тръгнах. Аз изисквам строгост, взискателност и след това отпускане, когато трябва да се отпуснеш. Ако някой се яви с килограм отгоре, закъснее или нещо подобно, не мога да го толерирам. За мен в крайна сметка всички играчи са еднакви“. Не само за футбола. Час разговор след две години мълчание.
Разкажете ни най-значимото нещо, което сте казали?
„През 2012 г., в Олханенсе, бях проучил страстите и хобитата на моите играчи, нещо, което правя винаги. Преди мач, за Деня на бащата, показах видео, в което бащите говореха за тях. Някои се разплакаха, после излязоха на терена и… 2-0 за противниците. Когато се върнах в съблекалнята, промених версията си и се върнах към строгия тон: завършихме 2-2″.
Глава Саудитска Арабия. Инзаги ви поздрави ли този път?
„Да, играхме един срещу друг през октомври и той спечели. Току-що бях пристигнал. След мача Порто-Интер, където неговите момчета имаха доста късмет, не го поздравих, защото в крайна сметка аз съм такъв, по време на мачовете влизам в транс, но той е велик треньор. Спечелихме шампионата през 2000 г. Отношенията ни са добри”.
И там той веднага беше решаващ. С ожулени колена.
“Бях дал обет на Дева Мария от Фатима, изминах последните 500 метра на колене и после се явих на тренировъчния лагер. Беше 1998 г., вкарах гол на Ювентус в последната минута и спечелихме Суперкупата. Вярата е основна част от живота ми. Аз съм практикуващ католик, тук не мога, но в Милано ходех на църква всеки ден. Преди няколко месеца папата ме покани на Юбилея, за да разкажа за моя път и трудностите, които съм преживял„.
Откъде идва вашата вяра?
“Загубих баща си на 16 години в мотоциклетна катастрофа, майка ми на 18 години след дълго страдание, а после и брат си, аз бях седмият от осем деца. Вярата ми даде сила, спокойствие. Искам да покажа на родителите си, че съм тук и че съм осъществил всичките си мечти. Но дълбоко в себе си, скрито, имам и винаги ще имам нещо „черно”, като сянка.
И това е заради родителите ви?
„Да. Нося снимките им със себе си и се моля за тях всеки ден. Аз съм спокоен човек, имам пет деца, играл съм и сега тренирам, но знам, че никога няма да бъда напълно щастлив без родителите си. Това е празнината, която имам в себе си.
Децата ви обаче я запълват донякъде.
„Разбира се. Франсиско сега е в Юве и се представя добре.
Говорите ли за футбол у дома?
„Колкото се може по-малко. Важното е, че по време на вечерята оставят телефоните си в джоба. Изисквах същото и в Порто и Милан. Сиско дебютира с мен в Португалия. През 2020 г., по време на карантината, му казах: „Ако си гладен… пий вода“. Беше малко закръглен. За да направиш разликата, са необходими жертви и менталитет. Ако можех, бих му заемал моя глад. Не че той няма такъв, напротив, но все пак на 16 години носех пари вкъщи, за да ям, беше различно. Но винаги съм вярвал в него. И той също вярва”.
Глава Порто: 11 трофея за седем години.
„Отношенията с Да Коста бяха отлични. Когато дойдох, клубът не беше печелил от четири сезона. Направихме трансфери за 600 милиона и се представихме добре и в Шампионската лига, където отборите казваха „а, в осминафиналите е Порто…“. А вместо това успяхме да нанесем поражение и на италианските отбори: Юве, Рома, Лацио…“.
Колко отбора са проявили интерес към вас?
„Имах контакти с Лацио, но не само с тях. И още преди да подпиша с Ал-Иттихад, имах оферти. Тук първенството е конкурентно, амбициите са високи, тренира се следобед, а не сутрин. Трябва да се адаптираш към културните особености. Но това е предизвикателство, а аз обичам такива предизвикателства.“
Фразата, която най-добре ви описва?
„В спокойни води не се постигат големи успехи, нужна е буря“. Михаилович, по повод Бенаси, каза, че трудността не е да бъдеш капитан, а да станеш в четири сутринта и да работиш. Родителите ми ме научиха на това. И не трябва да се задоволяваме. Записах се в университета на 51 години. Правя магистратура по спортна подготовка.„
Най-голямото удовлетворение в Италия?
“Като футболист, шампионската титла през 2000 г. с Лацио, най-невероятната от всички. Аз, Синиша и Станкович слушахме радио в съблекалнята. Беше група от личности, пълна с малки кавги всеки ден, но Ериксон знаеше как да ни управлява. Спомням си и Суперкупата на Европа през 1999 г. с Юнайтед: Фъргюсън каза, че най-голямото му съжаление е било тази загуба.
А разочарованието?
„Загубената титла с Интер на 5 май 2002 г. Утеших Роналдо, който плачеше на пейката, бях до него. Никой не можеше да повярва. В Милано имах трудности: Купер не ми даваше доверие, но това беше група от шампиони„.
Бихте ли се върнал в Италия?
“Разбира се, вече знам, че ще го направя”.
