Бившата победителка от 2004 г., днес е лицето на „Data Room“ по Sky: „В къщата наруших правилата, за да попитам оператора дали сме се спасили: избухна скандал, но ме помилваха“

От къщата по превъзходство, тази на „Big Brother“, до къщата на спорта, Sky, но винаги с Дженоа в сърцето си. Серена Гарита беше победителката в най-известното риалити шоу в Италия, а сега е лицето на „Data Room“, успешен формат, фокусиран върху цифрите. Футболът винаги е бил нейна страст, която е култивирала от малка и е предала на сина си Ренцо, и е успяла да го превърне в работа.

Серена, преди 21 години излезе победителка от къщата: как стигна дотам и каква беше тази опит?

„Бях на 25 години и имах мит за телевизията. Предишното лято участвах в кастинга за „Amici“, преминах няколко селекции, но не стигнах до края, така че опитах отново с „Big Brother“. Беше като игра, като да си купиш лотарийен билет. Телевизията ме привличаше, но ми се струваше далечна. Бях дете от 80-те години, учех политически науки и работех във фитнес зала. Спомням си, че видях надписа и оставих съобщение на секретаря, в което разказах за всички изневери на тогавашния ми приятел и как бях разбрала за тях… Очевидно тази трагикомична история много разсмя авторите, които ме взеха. Бях много по-малка от 25-годишните днес, в този етап от живота ми това беше чудесно преживяване, подходено по правилния начин, с наивност. Чувствах се като Алиса в Страната на чудесата. За мен вече беше победа да вляза, а после в един момент разбрах, че мога да спечеля. Това напълно промени пътя ми и ми даде увереност и самочувствие, които ми липсваха, за да се занимавам с тази работа. Мислех, че не съм на нивото, но оттогава останах в телевизията. С печелените пари си купих къща в Рим, която после продадох, когато реших да се върна в Генуа, за да бъда по-близо до сина си.

Вярно ли е, че заради Дженоа, любимия ви отбор, сте рискували да бъдете изгонена?

„Да, бях помилвана, но не можеш да контролираш феновете. Бях си носила шапка и фланелка, после ми дадоха друга фланелка с всички подписи. В къщата обаче не можеше да имаш контакти с външния свят. Един ден, когато останахме само трима финалисти, миех чиниите и чух операторите наблизо и в един момент не устоях: попитах дали могат да ми кажат дали Дженоа се е спасил. Никой не ми отговори, чух само „си силна“, но се разрази скандал. За щастие по онова време нямаше социални мрежи и нищо не излезе наяве, но ме извикаха и ми се скараха жестоко.

„Big Brother“ е витрина, но след това е нужно нещо друго, за да си извоюваш място в телевизията. Как го постигнахте?

„Мнозина изчезват, но много остават. Тайната е да разбереш в коя ниша можеш да се впишеш. Финалът на това издание беше гледан от 8 милиона телезрители, което ми донесе огромна популярност, която успях да използвам. Когато излязох от къщата, ми правеха хиляди интервюта за всичко, в един момент взех микрофона и аз започнах да задавам въпросите. Марио Джордано ми предложи „Lucignolo”, бях кореспондент и оттогава не съм спирала, правех го и за други програми. Използвах емпатията към хората, публиката се идентифицираше с мен и с моите любовни нещастия, затова спечелих. Не бях най-готината в контекста, но вдъхновявах симпатия и нежност, характеристики, които използвах и след това. Участвах и в сериала „Бланка”: имах само няколко реплики, бях чистачката: сцената се снимаше в 6 сутринта, без грим и с скромни дрехи, но беше много забавно”.

Как стигна до „Data Room” и в какво се състои форматът?

„Преди десет години кръстих проект, роден в Генуа, който от три години се излъчва по Sky. Когато ми предложиха „Data Room”, веднага се съгласих. Не съм журналистка, но давам лицето си на лаборатория за данни, която превръща цифрите в истории. Изхождаме от цифрите, за да разкажем за футбола и други спортове. Това е предаване, което се предлага в различни формати, от кратки репортажи по време на мачовете до задълбочени анализи с експерти като Пампа Соса, Фабрицио Раванели, Антонио Кандрева и Кристиан Панучи, между другите. Моята редакция е от основно значение, но в моя малък свят аз разбирам от футбол. Аз съм го преживяла като фен и винаги съм гледала футболни програми. Не съм експерт, но знам за какво говоря, макар че трябва да се подготвям. Миналата година се занимавах само с турнирите, за да посветя уикенда на сина си, който е на 9 години и играе като нападател. Сега съм ангажирана и през уикенда, но правя всичко възможно, за да отида да го гледам. Това лято той участва в лагера на Дженоа и неговият идол е Ямал: бих искала да го заведа да види Барселона и мач на националния отбор.

Синът ви не ви моли да се запознаете с футболистите?

„Всъщност прави нещо по-лошо: от време на време гледа социалните ми мрежи, вижда сърчицата, които ми изпращат хора, които познава, и ми казва: „Мамо, не можеш ли да се сгодиш за футболист?“. А аз му отговарям: „Скъпи, вече не съм на възраст…““.

Но някой футболист сигурно е опитал по времето на „Големият брат“…

„Някой да, но аз се срамувах, защото не се виждах в каноните на жената от шоубизнеса. Бях много уплашена, ми се струваше прекалено и затова винаги отказвах. Не се чувствах на висотата. Моят настоящ партньор, Пиетро Пизано, се занимава с комуникации в света на футбола.“

Най-хубавият спомен, свързан с Дженоа?

„Този с Баньоли, когато се класира за УЕФА, помня състава, записан в дневника ми. Като тийнейджърка бях влюбена в Дженнаро Руотоло, сега, когато го срещам, се смеем на това. От днешния Дженоа ми харесва Нортън-Кафи: има невероятна физическа сила. В моя отбор бих искала Нико Паз, той ме впечатли. Не сме в добър момент, но имаме отбора, който да ни спаси: треньорът ми дава доверие”.