Халфът на „росонерите“: „В Милан в подходящия момент Макс ми каза, че може да се случи нещо…“
В Милан дойде, за да спечели, и е убеден, че ще успее.
Адриен Рабио не говори за шампионската титла и, верен на линията на Масимилиано Алегри, отлага разговора за март, когато класирането ще бъде ясно, но след като е вдигал трофеи в ПСЖ и Ювентус, е убеден, че ще направи същото и в Милан.
Защо Рабио е толкова „уверен“?
„Защото тук има всички компоненти, за да го направим: клуб като Милан, хубав колектив в съблекалнята и важен технически екип. Сега трябва да работим седмица след седмица, да се ангажираме максимално и да се жертваме. За да спечелим, трябва винаги да даваме нещо повече, да имаме менталитета, който ни предава треньорът”.
Аллегри е добавена стойност за Милан?
„Той е победител и ми харесва неговата личност, начинът, по който тренира, страстта му към футбола и амбицията му. Винаги дава всичко от себе си и се разпознавам в начина му на мислене. Извън терена винаги е много позитивен, прави шеги и ни успокоява.“
Вие го нарекохте „футболния си баща“.
„През 2019 г. избрах Ювентус заради него. Срещнах го няколко месеца преди края на сезона и веднага ми хареса. Когато пристигнах в Торино обаче, той вече не беше там (уволнен и заменен със Сари, бел. ред.). Когато се върна през 2021 г., създадохме хубави отношения. Вътре и извън терена“.
Ето защо през август, когато Милан го потърси, той не се поколеба…
„Милан ме потърси и миналата година, когато бях свободен агент, и разговаряхме. С мен отборът щеше ли да стигне по-нагоре от осмото място? Не знам, но като видя какво правим сега, мога да кажа, че съм дошъл в Миланело в подходящия момент. Клубът Росонери ме искаше и през юли, когато бях в Марсилия, но за мен беше трудно да напусна. След като се случи онова (инцидентът в съблекалнята с Роу, бел. ред.), други италиански клубове се свързаха с мен, но аз знаех какво искам. Алегри ми каза: „Да видим какво ще стане…“ и наистина нещо стана. Не знам как го прави, но той предвижда и… бъдещето (смее се, бел. ред.)”.
Макс го нарича „Лудото конярче”, заместникът му Ландучи – „Монсеньор”, а във Франция и Торино го наричаха „Дюкът”. Кое е любимото ви прозвище?
„В Париж бях „Ле Дюк”, а в Торино станах „Дюкът”. „Лудото конярче” ми харесва и ме описва добре: когато изляза на терена… За Ландучи съм „Монсеньор” от времето на Юве: звучи добре”.
Алегри казва, че в сравнение с годините в Ювентус сте се подобрили. Съгласен ли сте?
„Чувствам се по-лидерски и по-зрял, но не съм „пристигнал”: докато играя, се опитвам да се развивам постоянно, всеки сезон. Миналият сезон, например, беше важен за мен и мисля, че съм постигнал още напредък. Същото важи и за тези месеци в Милан: опитвам се да обръщам внимание на детайлите, внимателно изучавам видеоклиповете на противниците, а също и на моите. И когато видя на записите, че правя нещо правилно, което може би преди не съм правил… ми харесва”.
Досега все още не сте отбелязали гол. Готов ли си да пробиеш в събота срещу Лацио?
„Надявам се. Искам да вкарам колкото се може по-скоро както на „Сан Сиро“, така и като гост. Харесва ми да вкарвам голове или да давам асистенции, но основната ми роля не е тази: аз трябва да помагам на отбора с бягане, борби, съвети и опит. Ако продължаваме да печелим и аз не вкарвам голове, няма проблем“.
В шест мача с него на терена „Дяволът” постигна пет победи и едно равенство, като допусна само един гол. Как обяснявате тези цифри?
„Може би съотборниците ми имат повече увереност и аз им предавам увереност на психическо ниво. Опитвам се да говоря много, особено в най-трудните моменти на мача, за да поддържам концентрацията на всички. Винаги давам всичко от себе си и другите го усещат”.
Така че с Рабио на терена…
(усмихва се) „Всичко е по-лесно…“.
Когато беше контузен в прасеца, Аллегри ли ви притискаше да се върнете по-рано?
„Питаше ме кога ще се върна три-четири пъти на ден, но всъщност искаше да играя само когато съм готов, защото контузията беше сериозна. Да имаш треньор, който често ти говори, дори когато не си на разположение, ти помага да останеш фокусиран върху целта. И в това Аллегри е супер„.
Какви усещания ви остави дербито?
“Щастие, защото това е специален мач за Милан и миланските фенове. Беше хубаво да спечелим първото дерби на „Сан Сиро“ и съм горд от това, как играхме. Тези три точки ни дават допълнителна увереност”.
Прекалено ли е рано да говорим за шампионската титла?
„Да. Няма смисъл да мислим за шампионата: опитваме се да спечелим всеки мач и да постигнем целите, които сме си поставили (квалификация за Шампионската лига, бел. ред.). Колкото повече минават седмиците, толкова повече виждаме, че отборът има нужните качества и нагласа. Без контузии, надяваме се през февруари-март да сме в позиция да се борим за титлата“.
А ако Маниан продължи да спасява така…
„Беше изключителен“.
Надявате ли се да поднови договора си и да остане в Росонеро?
„Да, разбира се, надявам се, както всички в Милан. Майнян е изключителен вратар и няма много други като него в света. За нас той е решаващ играч, а и Майк обича екипа на Росонеро. Не се намесвам в преговорите между него и ръководството на клуба, но се надявам да продължи да се развива в този клуб, с треньор като Алегри и в тази група„.
Нкунку, от друга страна, все още не е в най-добрата си форма.
“Той е талантлив и вече го е доказал в миналото. Познавам го, защото сме израснали заедно, той, Майк (Майган, бел. ред.) и аз. Дойде от Челси в лоша форма и трябваше да се адаптира към трудното първенство на Серия А, но сега е в добра физическа форма и е мотивиран. Сигурен съм, че веднага щом се отпусне…”.
Леао, от друга страна, се развива много добре.
„На тренировките се старае много и днес (вчера, бел. ред.) например направи няколко подкачания в защита, за да си върне топката: хубаво е да видиш талант като него, който се жертва за отбора. В сравнение с времето, когато бях в Юве, той се е подобрил много.“
Дори вие, който сте играл с толкова много шампиони, сте впечатлен от Модрич?
„Той е скромен човек и обича футбола като дете. В халфовата линия с него се разбирах много добре от първия ден, защото има качества, визия за играта, но дава и голям принос в фазата на отнемане на топката, като тича и влиза решително, когато трябва. Той е изключителен играч, който ме удивлява с желанието, което на 40 години показва на терена всеки ден. Много го уважавам: когато стигна неговата възраст, се надявам да имам същата страст.“
Какви спомени имате от Де Зерби?
„Миналата година се справихме добре. Де Зерби е луд по футбола и когато излизаше от спортния център, отиваше у дома, за да гледа всеки мач. На следващия ден, може би говорейки за тактика, ни питаше: “Кой е гледал мача вчера? Забелязахте ли, че…”. Невероятно е.“
Говорейки за бившите си треньори, в събота срещу Лацио ще се срещнете отново със Сари.
„Ще е хубаво да го видя отново. В Ювентус преживяхме една особена година: в началото играех малко, но след Covid винаги бях титуляр и спечелихме шампионата. Сари е велик треньор.“
По-малко от месец остава до Суперкупата на Италия, а в края на сезона ще има и Световното първенство: има ли още място в шкафа ви за трофеи?
„Предстои ми важен сезон, в който мога да спечеля както с Милан, така и с Франция. Надявам се да успея и да играя до финала на Световното първенство. Срещу Италия? Плейофите са трудни, но се надявам да се класира, защото трябва да бъде на Световното първенство”.
