Нападателят атакува клуба в социалните мрежи: „Имаше споразумение да ме пуснат, ако има подходяща оферта, не разбирам защо не ме пускат. Лукман една година по-късно: от дискретност и мисли за ПСЖ до разрив с Интер
Напрежение между нигериеца и Аталанта и през август 2024 г.: тогава обаче той тренираше насаме, без шум, и след 10 дни всичко беше наред. Този път…
Август е горещ, не само заради температурите. В Аталанта влизаме в последния месец на трансферния прозорец с две ключови задачи: търсенето на „новия Ретеги” и случаят с Лукман, който трябва да бъде решен. Не непременно в този ред. Флашбек: точно по това време, преди една година, италианско-аржентинският нападател пристигна в Бергамо след първата контузия на Скамака. Няколко дни по-късно избухна скандалът с Адемола, героя от Дъблин, и силния интерес, проявен от ПСЖ към агентите му, който беше предаден на клуба от Бергамо.
17 август 2024: Аталанта току-що се е върнала от Суперкупата във Варшава, където се изправи срещу Реал Мадрид, и се готви за гостуването в Лече, дебют в първенството. Към вече горещата картофена ситуация с Коопмейнерс се добавя и друга: Лукман иска да не бъде повикан за мача в Саленто. Това е гръм от ясно небе в последните дни на една вече доста бурна сесия, различна от първоначалните планове. Причината? Възможността да получи предложение за трансфер в Пари Сен Жермен на Луис Енрике, бъдещ шампион на Европа. „Ние сме много спокойни, винаги сме спазвали ангажиментите си. Много често тези момчета биват подтиквани или им се подсказват неподходящи неща. Фактът, че трансферният прозорец е отворен след началото на първенството, не улеснява някои ситуации“, поясни Лука Перкаси, докато Гасперини подчерта, че „никой не е очаквал да се окаже в такава ситуация“.
ОТСЪСТВИЕ И ЗАВРЪЩАНЕ— Роденият през 1997 г. футболист, след първоначален застой, продължил няколко дни, през които не се явява в спортния център, започва отново да посещава редовно Зингония и да тренира индивидуално, далеч от останалата част от групата, по негово собствено желание и по искане на неговото обкръжение. Интересът на Париж постепенно угасва, което благоприятства почти естественото му завръщане в отбора на 28 август, два дни преди гостуването на Интер, за което е редовно повикан, макар и без да играе. На практика случаят е приключен. Той продължава около десет дни, но без да стигне до точка на разрив. Напротив: след паузата за националните мачове в началото на септември, самият Адемола бе автор на гола за победата с 3:2 срещу Фиорентина в мача за откриването на стадиона в Бергамо с новата Curva Sud. Мирът бе възстановен, ако изобщо е имало нужда от това.
МИНАЛО И НАСТОЯЩЕ— През тези десет дни Лукман запази нисък профил: никакви изяви, никакви скандали. Мълчание и дискретност по въпроса, докато от страна на клуба са уверени, че скоро ще се стигне до решение. И така се случва. Почти година по-късно ситуацията е коренно различна, с изтриването на профила на играча в социалните мрежи и с крачката напред от страна на футболиста, който публикува в социалните мрежи искането си за трансфер. И дори финалът, какъвто и да бъде той, изглежда обречен да бъде различен. „Дадох всичко за този екип и съм третиран по ужасен начин като човек и като професионалист“
Адемола Лукман излиза на светло. И го прави с пост в Instagram, в който изразява желанието си: да напусне Аталанта. „След три невероятни години в Бергамо, мисля, че е време за промяна и ново приключение. Много клубове се обърнаха към Аталанта в миналото, а аз винаги съм бил лоялен. Сега обаче аз и собствениците на клуба сме съгласни, че моментът е подходящ, а клубът беше ясен с мен: ако получи подходяща оферта, ще ми позволят да си тръгна”. Нигерийският нападател се позовава директно на офертата на Интер, която е 42 милиона плюс 3 милиона бонуси: „Сега, въпреки че беше представена оферта, която е в съответствие с обсъденото, за съжаление клубът блокира възможността по причини, които не мога да разбера“.
„През последните три години дадох всичко от себе си, не само като футболист, но и като човек. Винаги съм носил екипа с гордост, опитвайки се да представям клуба и град Бергамо с гордост, страст и отдаденост. Дойдох тук с надеждата да помогна на този специален клуб и да растем заедно, създадохме спомени, които ще нося в себе си завинаги. Спечелването на Лига Европа, да бъда рамо до рамо с моите съотборници онази вечер в Дъблин, празнувайки с феновете, е един от моментите в кариерата ми, които ме карат да се чувствам най-горд. Още ми настръхва кожата, когато си спомня за това. Аталанта, и най-вече феновете, са част от мен. От деня, в който пристигнах, се чувствах като у дома си и винаги се опитвах да отвърна на тази любов, дори в моментите, когато нещата не бяха лесни зад кулисите. Това е, което прави трудно това, което пиша. Обичах всеки момент, но мисля, че сега е време за промяна”.
Сбогом— „В резултат на това, след толкова много месеци на неизпълнени обещания и това, което считам за лошо отношение към мен като човек и като професионалист, за съжаление не виждам друг избор, освен да заема позиция за това, което считам за правилно. Мога да потвърдя, че съм подал молба за трансфер. Въпреки трудните моменти, през които преминах, много от които останаха лични и поверителни, винаги се опитвах да поставя клуба, феновете и отбора на първо място и се надявах да не стигна дотук, но не мисля, че има друг избор. На феновете, сърцето на този клуб, искам да кажа: наистина съжалявам, че стигнахме дотук. Надявам се, че можете да разберете тази трудна ситуация. Просто трябва да заема позиция за това, което считам за правилно за мен. Подкрепата, която ми оказахте, винаги е била невероятна, а връзката, която създадохме, е специална. Надявам се, че ще можем да работим заедно с клуба, за да намерим приятелско решение за всички възможно най-скоро. С любов и благодарност.
