Португалецът е част от онова (малко) мнозинство футболисти, които притежават част от правата си и са поставили клуба пред парите
За да обясним предстоящия окончателен трансфер на Франсиско Консейсао в Ювентус, нека започнем с това, от което играчът ще се откаже, за да продължи да носи фланелката на „стадион „Олдинг Стейк“, а именно част от трансферната си сума, която му се полага, тъй като притежава 20% от правата си. Какво направи португалецът? За да разблокира импаса между Юве и Порто и да доведе страните до по-бързо икономическо споразумение (желанието е да се яви на 24-ти на събранието в Континаса), той ясно заяви, че не бърза да получи своите 20%. Оттук идва решаващият пробив: по този начин икономическото предложение на Ювентус, без този процент, ще успее да задоволи искането на португалеца и Чико ще може да стане напълно футболист на Юве благодарение на тази сделка от 21-22 милиона фиксирани плюс някои бонуси с лесно постижими условия, които могат да достигнат до 25. А частта от парите, предназначена за Консейсао? Няма окончателно отказване, тя ще бъде разпределена в неговия договор за няколко години. Всички са доволни, от клубовете до играча, който дава решаващия пас и отваря отново историята си в черно и бяло с този красив жест към „Старата дама”.
Отвъд красивия край, който предстои да се материализира, не остана незабелязана тази динамика, която е по някакъв начин особена и не толкова обичайна в история, в която се оказва, че един футболист е частично собственик на себе си. В Европа това е по-рядко, но в Южна Америка не беше необичайно да се срещат футболисти с разделен трансферен талон и с процент, принадлежащ на фонд. Преди години ФИФА сложи край на тази динамика, която водеше до абсурдни търгове, и постави под лупа някои сделки, сред които преминаването на Неймар от Сантос в Барселона; но след премахването на тези „трети страни“ остава възможността част от трансферния талон да остане по някакъв начин на футболиста. Най-скорошният пример е Ричард Риос, цел на Рома: колумбиецът притежава 10% от правата си и – подобно на Консейсао – би бил готов да се откаже от своя дял, за да улесни сключването на сложна сделка, която Масара иска да приключи с 28 милиона бонуси (това е последната оферта, предадена на Палмейрас).
ПАРИ? ИМА ХОРА, КОИТО КАЗВАТ НЕ— Другият случай, към който принадлежи историята на Консейсао, е този на играчите, които се отказват от пари, за да улеснят трансфера си, оставането си или напускането си. Това направи Ноа Ланг, който за да отиде в Наполи, намали заплатата си, а през 2021 г. Педро, за да ускори преминаването си в Лацио, се отказа от месечната си заплата за август от Рома. Дори Тонали през 2021 г. се отказа от 400 000 евро от заплатата си, за да остане в Милан след първата си година под наем. Гатузо, от друга страна, през 2019 г., когато обсъждаше обезщетението си след разтрогването на договора с Милан по взаимно съгласие, отказа последните си две годишни заплати, за да се увери, че на неговия екип ще бъдат изплатени всички останали 24 месечни заплати. Има и Редондо и Манджукич; първият счупи кръстни връзки, практически не игра и приключи въпроса така: „Помолих ги да не ми плащат заплатата, докато не се върна да играя“. Подобно е и с бившия играч на Юве, също в Росонеро, когато през 2021 г. се отказа от месечната си заплата, защото беше контузен. „Изключителен жест – коментира президентът Паоло Скарони – който показва етиката и професионализма на Марио Манджукич и неговото уважение към Милан. Клубът ще има възможност да подкрепи допълнително Фондация Милан за проекти в полза на младежи в неравностойно социално-икономическо и образователно положение, в които спортът е инструмент за социална интеграция“.
