Федерико реши мача срещу Борнмут, отбелязвайки първия си гол в Премиършип: „Това е възнаграждение за положения труд, миналата година пристигнах в сложна ситуация, в Юве не бях тренирал един месец“

Светкавица в нощта на „Анфийлд“. Колко пъти ли е мечтал Федерико Киеза да ликува под трибуната „Коп“. През целия сезон 2024-2025 бившият играч на „бианконерите“ отбеляза само два гола, като излезе на терена в едва 14 мача. Първият гол в ФА Къп, у дома срещу „Акрингтън“, бе в 90-ата минута при резултат 4:0, но не беше особено запомнящ се. Другият, без значение, в 94-ата минута на финала за Карбао Къп, загубен с 2-1 от Нюкасъл на Сандро Тонали на Уембли. Този в петък беше първият му гол в Премиършип и дойде отново в „зоната на Киеза”, в 88-ата минута, като позволи на „червените” да поведат отново, след като Борнмут беше обърнал резултата от 0-2. Черешката на тортата сложи Салах в 94-ата минута за крайния резултат 4-2, но мачът беше решен от Федерико, който влезе в 82-ата минута на мястото на Флориан Виртц.
„Първата ми мисъл след гола беше за Диого Жота – каза Чиеза пред Sky Sport – за брат му и цялото им семейство. Беше емоционален момент, особено след като спечелихме по този начин. Той ми помогна отгоре да вкарам топката, искам да вярвам, че е така. Този гол е възнаграждение за положената работа. Мога да кажа, че миналата година пристигнах в сложна ситуация, в Юве не бях тренирал и тук се сблъсках с трудности, с ритъм на друго ниво. Не знам защо беше взето това решение, но липсата на тренировки в продължение на месец ми попречи в кариерата ми на „Анфийлд“. Слот винаги ме е окуражавал. В Ливърпул съм много щастлив, съм в един от най-силните отбори в света, което се доказа и на трансферния пазар„.

slot—  Арне Слот, треньорът на Редс, също говори за Киеза след мача: “Феновете пееха за него много пъти по време на мача, както и през миналия сезон. Мисля, че е много хубаво за него да им даде нещо в замяна, и това определено е това, което направи днес. Когато имахме нужда от него, той отговори. Това е нещо положително за бъдещето на клуба. В последните минути атмосферата беше невероятна. Мислех, че спечелването на шампионата тук винаги ще бъде по-специално от победа в дома срещу Борнмут, но последните шест-седем минути… уау. Уау, уау, уау. Колко впечатляващо беше.