Аржентинецът подпечатва победата и отговаря на успеха на Милан от вчера. В очакване на Рим и Наполи, които играят тази вечер на Олимпико, Нерадзури са на точка от първото място
Може да се каже, че левият крак на Пио беше решаващ, но също така и желанието, гладът, хитростта да се възстанови топката при страничен удар при първото докосване и да се подаде на нападателя с номер 10. За останалото се погрижи капитанът Лаутаро, който след като повали Форт Пиза с левия крак в горния ъгъл, получи прегръдката на трибуните, като добави и втори гол. Интер отбеляза два гола на момчетата на Джилардино – в мача в продължение на седемдесет минути, с високо вдигната глава – и се върна към победите след две поредни загуби. Не беше мач за 8 точки, но все пак беше конкретен, хитър. Полезен, за да прогони онези призраци, които се върнаха да бродят нагло.
ГОЛОВЕТЕ: ЛАУТАРО БИС – Фокусът върху първия гол е насочен към Еспозито, който току-що е влязъл в игра. Играчът на Азур, застанал като ястреб близо до аут линията, напада Пиза по време на хвърлянето, отнемайки топката от Аебишер. Зиелински я възстановява и подава на Пио отляво, който намира Лаутаро в средата. Неговият гол беше шедьовър: левичарски удар в горния ъгъл (69′). За втория гол част от заслугата е на Диуф. Френският играч започна акцията, подавайки на Барела, който умело подаде на Лаутаро най-лесната асистенция (83′). Десети гол за сезона, шести в Серия А. Към днешна дата той е голмайсторът на първенството.
КЛЮЧЪТ: НАПРЕЖЕНИЕТО – Интер не игра блестящо. В продължение на час и половина момчетата на Чиву се мъчеха да разбият петимата в защита на Гила (трима в центъра и двама отстрани, подкрепяни от Албиол, Карачиоло и Канестрели). Луис Енрике, титуляр и гост, както предпочита Чиву, пропусна поредния мач от 1-вата минута. Чудим се защо не се бори за топката, не дриблира и винаги я изхвърля назад. В 20-тата минута, например, той започна акцията на Пиза с грешен пас. Подобно на него се представи и Ачерби, който имаше затруднения срещу нападателите на Пиза, а накрая и Сучич, който бе сменен в края на първото полувреме. Интер вдигна глава с Зиелински. Добре се представи и Диуф, който влезе в игра през второто полувреме. След две посредствени изяви, французинът подаде хубав пас на Лаутаро след пробив отдясно (гредата му попречи да вкара трети гол).
СЪРЦЕТО НА ПИЗА – В Пиза има три кули. Играта на Джилардино е проста: пасовете са дълги и винаги са за двамата нападатели отпред, Нзола и Майстер, готови да поемат ударите, да задържат топката и да я разпределят по крилата, като дори се измъкват с бързина. Ачерби, всъщност, определен за голмайстор, имаше затруднения в няколко случая и дори получи жълт картон през първото полувреме. На половин час Пичинини, след подаване с глава от Траоре, се възползва от малка пролука, оставена от централния защитник на Сините, за да влезе без да чука: десен удар, който минава на сантиметри от вратата. Пиза, окрилена от шест мача без загуба – три от които без допуснат гол – се опита да защити Арена като Форт Нокс. Нападателят отне 70 минути, за да събори портата. Най-опасният играч на Гила беше номер 9. Майстер, който допреди три години играеше в четвърта датска дивизия, се бореше с Ачерби, който беше принуден да работи извънредно: в 50-ата минута спаси Интер, изпреварвайки Майстер, а след това благодари на Нзола, че стреля встрани от Сомер. Браво за откъсването, но не и за завършването.
ОТ БАЛКОНИТЕ – Арена Гарибалди е едно от онези места, които могат да се включат в категорията „истински футбол”. Разположена между сградите, на седемстотин метра от Piazza dei Miracoli и прочутата кула, тя дава възможност на хората, които живеят в близост до стадиона, да гледат мача от балкона или от покрива. Както в Castellammare di Stabia или в други точки, разпръснати из цяла Италия. Днес те видяха световния шампион Лаутаро да вкара два гола. Но и смелия Пиза. Не е зле.
