В класацията „Златна скамейка“ той се класира трети след Конте и Гасп, разгроми Аталанта, без да я победи, видя как звездата му пропусна дузпа. Но отгоре някой наблюдава…

Техническият сектор на Италианската футболна федерация вчера присъди на Сеск Фабрегас, треньор на чудотворния Комо, третото място на подиума на „Златната скамейка“, след Антонио Конте, който спечели шампионата с Наполи, и Джан Пиеро Гасперини, който върна Аталанта в Шампионската лига. Голямо удовлетворение за треньор, който все още е в началото на кариерата си, но може би дошло в неподходящ момент, в деня, в който най-инстинктивно му се искаше да прокълне професията си. Няколко часа по-рано Аталанта беше претърпяла разгром, беше пронизана като Свети Себастиан с около двайсет удара, беше видяла най-добрият си играч (Нико Паз) да пропусне дузпа в края на мача и вместо очакваните 5 гола според статистиките, не беше отбелязала нито един. А срещу Милан беше още по-зле.

Ако горе, над Коверчано, беше усетил бога на футбола, Сеск вероятно щеше да го попита: „Защо, Господи? Аз играя добре, както ти харесва. Не се затварям, не се отказвам“. И богът на футбола, разкъсвайки флорентинските облаци, вероятно щеше да му отговори: „Помисли колко скучен би бил футболът, ако винаги печелеше само този, който заслужава… Аз дадох на играта най-ценното: свободата. Свободата на един епизод, на един лош отскок, на една пропусната дузпа, свободата да спечелиш, играейки зле. Но ти си на прав път, Сеск, най-добрият, този, който води далеч, към светлината, продължавай без съмнения и утешавай този младеж, който играе като ангел. Един пропуснат дузпа тежи по-малко от перо. Истина ти казвам: след една година ще си все още тук, с „Златна скамейка“ в ръцете си.“