В екипа на „росонерите“ Кристиан преживява – по негови собствени думи – най-добрия момент в кариерата си, мисли за подновяване на договора си и е идол на феновете. В САЩ обаче той беше критикуван, дори от известни личности като Лалас, за „дезертирането“ си при последните повиквателни. Но селекционерът Почетино не може без него
Не сме стигнали до нивото на евангелското „nemo propheta in patria“ – никой не е пророк в родината си –, но едно е сигурно: двата футболни свята на Кристиан Пулисич вече не съвпадат. Поне не както в миналото, не както теоретично би трябвало да бъде. Защото ако от една страна има вселената на Милан, където Кристиан е – заедно с Модрич и Рабио – абсолютен идол на хората и стълб на отбора, от друга страна има галактиката със звезди и ивици, където прозвището „Капитан Америка“ започва – всъщност не от днес – да създава известно недоволство. Нещата малко скърцат. Рейтингът му спада, подпомогнат от няколко отсъствия в състава, които не се приемат добре от американската публика, която в момента е развълнувана от предстоящото домакинство на Световното първенство.
В този последен валс на националните отбори Пулисич направи категоричен избор. Той избра Милан. И го направи основно защото това е пауза, която води към дербито, и защото след октомврийската пауза се беше върнал от САЩ с контузия на двуглавия мускул на бедрото, в рамките на управление от страна на щаба на „звездно-лентовите“, което в Миланело и околностите се считаше за доста спорно. Случай, който впоследствие накара селекционера Почетино да защити своите решения и тези на медицинския екип („Игра срещу Австралия, защото се чувстваше добре и защото всички оценки на нашите лекари бяха правилни. А играчът беше съгласен с нас. Милан няма основание да се оплаква“). Изключването му от списъка с повиканите за двете приятелски срещи в САЩ през последните дни очевидно зарадва феновете на „росонерите“, защото в навечерието на дербито „Дяволът“ се нуждае от своя голмайстор. Въпреки паузата, Кристиан остава голмайсторът на „росонерите“ в първенството (4) и за сезона (6, плюс 2 асистенции). Нападателят, който не дава ориентири, играчът, способен да промени баланса в атаката. Той очевидно се чувства в свои води в червено-черните, дотолкова, че през последните дни заяви, че „преживява най-добрия си момент във футбола“. Бракът с Милан е обречен да продължи: скоро ще бъдат възобновени преговорите за удължаване на договора от 2027 до 2030 г.
упреци— Щастлив брак е този с „росонерите“. А в САЩ? По принцип няма фен в САЩ, който наистина да може да оспори Пулисич, но без съмнение напоследък не липсваха критиките към този, който в края на кариерата си със сигурност ще бъде коронован като най-добрия американски играч на всички времена. Влиятелни фигури в света на американския футбол като Ландон Донован и Алекси Лалас не спестиха забележките си към нападателя на Милан, които неизбежно се отразиха и на част от общественото мнение, особено на най-активните в социалните мрежи. През лятото Донован не прости на Пулисич отказа му да участва в Голд Къп, като използва дори груби думи, на които получи суров отговор от Марк Пулисич, бащата на Кристиан, който нарече бившия капитан на американския национален отбор лицемер. На Алекси Лалас, който сега е водещ коментатор на американския футбол, не му хареса липсата на повиквателна за ноемврийския прозорец, като стигна дотам, че постави под съмнение лидерските му качества. „Не мисля, че Кристиан е капитанът, от който този отбор се нуждае, но проблемът е, че няма алтернативи“, каза бившият защитник на Падова в подкаста „State of The Union“. Капитанът не трябва задължително да е най-добрият играч в отбора“.
недоволство— С наближаването на домашното Световно първенство Пулисич плаща най-вече за възходите и паденията на отбор, който изглежда все още като строеж в процес. Отсъствието му от Златната купа, завръщането му в Италия преди мача с вечните съперници от Мексико преди година и липсата на повиквателна за ноемврийския прозорец, който между другото беше „пренебрегнат“ и от няколко други ветерани, засилиха недоволството, което обаче изглежда е преходно. Парадоксът идва именно от факта, че това, което беше с голяма разлика най-доброто представяне на националния отбор в ерата на Почетино, се случи без Капитан Америка. Резултатът 5:1, с който отбор, пълен с резерви, разгроми Уругвай във вторник вечерта, представлява не само добра отправна точка с оглед на Световното първенство, но и инжекция на увереност за отбор, който през последните месеци определено не е възхищавал феновете си. Едно обаче е сигурно, и Почетино не спира да го подчертава: националният отбор на САЩ със сигурност не може да пренебрегне таланта на играча от Милан.
