Халфът на Нерадзури е желан от няколко клуба и е близо до напускане на Милано по време на всеки трансферен прозорец. И все пак в крайна сметка остава, този път поради четири причини

„Отново ти, а не трябваше ли да не се виждаме повече?“ Това пееше Лучио Батисти през 1976 г. Петдесет години по-късно песента, композирана от италианския певец и композитор и Могъл, остава актуална, още повече в контекста на ситуацията, която свързва името на Давиде Фратеси с Интер. Но ако се върнем към по-скорошни времена, можем да цитираме и „Pesto“ на Calcutta: „Да изляза ли или да не изляза?“ Друг текст, който добре обобщава периода – вече съвсем не кратък – на бившия халф на Сасуоло в черно-синьо. Въпреки слуховете, преговорите и десетките отбори, различни от Интер, които се свързват с него, той остава в Интер. Фратеси щеше да си тръгне още миналото лято, ако Симоне Инзаги беше останал на пейката на Интер. Целта му беше да играе повече. Разбираемо, като се има предвид по-скоро оскъдното игрово време, но преди всичко умението, което Давиде има (или имаше), да оказва влияние, когато влезе в игра. Два от многото примери? Головете срещу Байерн Мюнхен и Барселона, които изведоха Интер до финала на Шампионската лига миналата година. Вместо това Чиву го глезеше през цялото си първо лято като треньор на Нерадзури, отиде да го посети в клиниката след операцията за херния и му обясни тактическия план, който имаше за него. Всичко е прекрасно, бихте си помислили. Но после?

Историята се разви по друг начин. Фратеси трябваше да бъде онзи номер 10, който така и не дойде от трансферния пазар (през лятото Лукман), профилът, способен да гарантира непредсказуемостта в атака, която малко липсваше зад двойката нападатели в първоначалния тактически план на Чиву (който предвиждаше и 3-4-1-2), с други думи, човекът, способен да реши мачовете. Дотук обаче той не е променил нищо. Нито в Купата на Италия, нито в Кремона като титуляр, нито в нито един от случаите, в които му е била дадена възможност: 2 от 2 от 1-вата минута в купата, плюс още 19 участия в Серия А, Шампионската лига и Суперкупата. Въпреки че едва ли е титуляр. Така че отново възниква един въпрос: защо Фратеси остана в Интер?

четири въпроса—  Основно, причините, поради които Фратеси остана в Милано, са 4: две икономически, една географска и последната техническа. Номер 1: Интер никога не е мислил да го продаде за оферти под поне тридесет милиона, изискване, което неизбежно е уплашило поне малко всички отбори, които с времето са се обърнали за информация. Вторият проблем е свързан с двойна пречка към предишния: ръководството на Нерадзури е получило оферти за Фратеси, които са били неподходящи както по отношение на оценката, така и по отношение на формулата. Интер иска да продаде Фратеси само на постоянен принцип. Без заем, без заем с право на обратно изкупуване, дори без заем с условно задължение. Въпрос номер 3, географският: отборът, който през последните седмици се доближи най-много до закупуването на Фратеси, беше Нотингам Форест, 17-ти в Премиър Лийг и явно отсъстващ от всякакви европейски турнири. Един фактор, а всъщност два, в мисленето на Фратеси, който би предпочел да продължи да живее в по-престижни сценарии. Последната „пречка“ беше поставена от Интер. Защото без подходящ и готов заместник, съставът трябваше да остане същият. И така и стана.