Бившият нападател на „росонерите“: „Смятаха Макс за „изпечен“, а той се оказа треньор, който носи резултати. Но трябва да се стреми към високи постижения. Леао е моят фаворит.“

Той беше първият, който сложи Суперкупата в багажа си. През лятото на 1993 г., за да промотират Световното първенство в САЩ през следващата година, САЩ убедиха Лигата, Милан (победител в шампионата) и Торино (победител в Купата на Италия) да играят финала във Вашингтон. Никога преди това Серия А не беше раздавала титла в чужбина. И именно той, Марко Симоне, връчи трофея на „росонерите“. Гол след сблъсък между Муси и Савичевич, като нападателят на Милан бързо преодоля Джовани Гали. „Не беше запомнящ се мач, играеше се следобед във Вашингтон и беше много горещо“, спомня си Симоне. „От едната страна беше Капело, от другата – Мондонико: прагматични треньори, които не даваха много място на зрелището“.

Днес е почти нормално Суперкупата да се играе извън границите на страната, но тогава беше малко странно, нали?

„Всъщност да. Въпреки че вече имаше усещането, че италианският футбол трябва да се отвори към чужбина. И не говоря само за икономическите ползи от събитието, но и за положителния ефект върху имиджа, който произтича от това. Разбира се, има и някои недостатъци: основният е, че италианските фенове не могат да се насладят на финала на живо„.

Какви спомени имате от този мач във Вашингтон?

“Бях впечатлен от ентусиазма на хората. Милан, Милан на Берлускони, беше признат за един от най-добрите отбори в света, не само в Италия. Освен това играхме в легендарния стадион „Робърт Фицджералд Кенеди“, тогавашен дом на американския футболен отбор „Вашингтон Редскинс“. За мен, който винаги съм обичал чужбина и пътуванията, това беше страхотно преживяване, освен че спечелихме и отбелязахме решаващия гол. Може би за други футболисти днес това е по-малко важно…“.

Да преминем към актуалните събития. Милан кацна в Риад, но първото място в класирането си го е запазил Интер…

„Все още е рано и шампионатът ми се струва много балансиран. На върха сега са „нерадзурите“, но преди тях бяха Наполи, Рома и самият Милан. Всичко се променя бързо, може би дори прекалено бързо, и често се дават прибързани оценки. Но това вече е типично за света на футбола с социалните мрежи„.

Имате ли предвид нещо конкретно?

“Разумът е валиден като цяло и това е, което прави футболната среда „тежка“. А ако искаме да се спрем на конкретна ситуация, нека вземем Алегри: казваха, че е „изгорял“, свършен, не е в крак с времето. А вместо това…”.

Вие сте треньор от типа на Алегри?

“Нека оставим етикетите настрана. Макс може да бъде критикуван за начина, по който играят неговите отбори, разбира се. Всички говорят много, но всъщност проектът на един треньор трае една седмица: тази, която разделя един мач от друг. Ако няма резултати, натискът се увеличава и времето на треньора намалява. А Алегри постига резултати, макар че има едно нещо, което просто не мога да му простя”.

Кое?

„Това, че продължава да повтаря, че целта е да завършим в първите четири. Добре, Милан е на осмо място, но все пак си остава Милан: трябва винаги да се стреми към победа, без никакви „ако“ и „но“. А ако не успее, тогава може да се говори за Шампионската лига и икономическите последствия от класирането в Европа, която има значение. Същото важи и за Интер и Ювентус„.

В полуфинала за Суперкупата е Наполи на Конте, който идва от две поредни загуби.

“И тук всичко се забравя прекалено бързо. Антонио направи нещо невероятно само преди няколко месеца. И днес е там, в челната тройка. Не е толкова лесно да се повтори високото ниво в Наполи”.

Мислите ли, че Милан е по-добър?

„Не знам, в един мач е още по-трудно да се правят прогнози. А и Леао е под въпрос, нали?“

Харесвате ли Рафа?

„В настоящия Милан той е моят фаворит. Разбира се, има и други велики играчи като Майнян или Пулисич, а Модрич заслужава отделен разговор, който излиза извън рамките на терена. Но Леао има способността да се разпали и да направи разликата, което ме вълнува. Според мен рано или късно той ще успее да достигне пълна зрялост и да стане още по-силен”.

Какво каза за Модрич?

„Забелязва се, че той все още играе с ентусиазма, който имаше, когато беше никой. Това не е тривиално, той спечели всичко с Реал, той е супер шампион, но се вижда, че има истинска страст. Подобно на Гатузо по мое време: феновете го усещат и го обичат“.

А кой е Симоне днес?

„Не казвам, че ми прилича напълно, но заради способността му да играе както като истински нападател, така и като свързващ играч, избирам Лаутаро. В сравнение с мен, той е още по-подходящ за централен нападател. Да, той е истински „Бик”.

А Марко, какво прави?

„Заедно с двама съдружници основахме Monaco United, женски клуб, в който съм президент, треньор и дори складов работник (смее се, бел. ред.). В рамките на 4 години целим да стигнем до Серия А.“