Германците са организирани и компактни. През второто полувреме Кнауф плаши Милинкович, а в края има шанс за Ангуиса и Хойлунд. Трикольори на 4 точки в средата на шампионата
Наполи вече не може да вкара гол на стадион „Марадона“. Срещу Айнтрахт завършва като с Комо, с 0-0, само два удара към вратата и много съжаления. Всички изразени с най-силното мърморене в мача при шанса на Хойлунд в последната секунда: обръщане в 95-ата минута, което можеше да промени вечерта и бъдещите сценарии, но надеждата угасна между ръкавиците на Зетер. Сега точките в класирането на Шампионската лига са 4, твърде малко, за да си позволим още грешки. Особено у дома.
МНОГО НАПОЛИ, НУЛА ГОЛА – Първото полувреме на „Марадона” обаче е изцяло в синьо. Айнтрахт се проявява след 3 минути с Бахоя, чийто нисък удар е блокиран от Милинкович, след което започва солото на Наполи. Макар и без гол. След първите 15 минути Наполи има 152 паса, а противниците – 46; след 20 минути владението на топката е 71% за Конте. Топмолер, който се казва Дино в чест на Зоф, обаче се защитава добре. А неговият Айнтрахт е организиран, макар че първата опасност е неутрализирана от Ангуиса и МакТоминей, които се пречат един на друг на два крачки от вратата, а германската защита със сигурност не е непробиваема. Особено отдясно. С други думи, Готиерес и Елмас носят голяма отговорност – за първи път двамата са заедно по левия фланг – и номер 20 на Конте поема всичко, както и аплодисментите след първите две възможности, които се появяват точно на неговия крак. Всичко това в рамките на няколко минути. Първо стреля отвън, но топката удря МакТоминей и излиза високо, после взема топката на границата на засадата, влиза в наказателното поле, стреля и първи затруднява Зеттерер. Лявата страна е по-бърза и когато Наполи не я използва, му е много по-трудно да се изкачи. От другата страна, дуелът между номера 21 поставя Политано на тежко изпитание: Браун не е лесен съперник. Неточностите на Ди Лоренцо правят останалото. Към края на първото полувреме темпото спада, но Конте не рискува нищо и Милинкович остава да гледа. Двамата тенори в халфовата линия издържат изпита по немски: Ангуиса, когато напредва, използва физическото си превъзходство и се опитва периодично да отвори вратата отдясно, която в началото е затворена. Лоботка се занимава с останалото; и ако камерунецът се търси, когато е необходимо да се защити топката и да се намери добра идея за напредък, то на втория се разчита да въведе ред и да мисли с топката на земята. Зомбо не се отказва да сърфира по линията на защитниците на Айнтрахт и едно добро подаване на Ди Лоренцо го намира готов за центриране, на което обаче Хойлунд, прекалено плах, не успява да се хвърли. В 40-ата минута той опитва и удар отвън наказателното поле, но топката преминава високо над вратата. В 45-ата минута неразбираемият МакТоминей пропуска напълно отварянето към ляво, ядосва се на себе си, няколко съотборници разперват ръце, а Конте се обръща към скамейката си за бърза консултация. Може би и за малко утеха. На Неапол винаги му липсва нещо в последните метри и първото полувреме, въпреки че топката е била в ръцете на „адзурите” почти два пъти повече време, завършва с едва един удар към вратата (този на Елмас).
ИЛЮЗИЯТА НА ХОЙЛУНД И ОЩЕ ЕДНО 0-0 – През второто полувреме Наполи се връща на терена по-малко доминиращ, докато Айнтрахт играе с часовника и Марадона го дразни. Но германците вече не стоят и гледат като в началото: в 52-ата минута Чаиби опитва да стреля от първа, но изстрелът му е нерешителен и всъщност се превръща в пас към Милинкович. Първият корнер за домакините идва в 56-ата минута, но не води до нищо. Наполи е прекалено много мислещ, отколкото действащ, но сега при всеки пас назад дори Марадона започва да мърмори. В 64-та минута се правят първите смени: от една страна Кнауф за Бахоя, от друга Нерес за Политано. Патовата ситуация в атака продължава до нахлуването на МакТоминей (в 68-та минута), който пропуска вратата на Топмолер. Още един ъглов удар (четвъртият), но от флагчето никога не идва действието, което да развърже мача. Дали решаващият момент ще дойде от смени? Кнауф пробва и скоро ангажира Милинкович Савич. Това е третият му спасяване за вечерта; Зетер остава с едно. В 74-та минута Ланг заменя Лоботка и именно холандецът намира МакТоминей, който от своя страна вдъхновява Ангуиса: пролуката е добра, но завършващият удар на халфа не е. Всичко трябва да се повтори отново. Решаващият контраудар може да дойде в 83-та минута с същите protagonisti: този път Ангуиса подава на МакТоминей, но ударът на номер 8 е много висок. Наполи отстъпва, неточностите се увеличават. Ланг създава още една възможност в 89-ата минута с добро центриране към Ангуиса, но то е блокирано. Има намек за протест за предполагаемо докосване с ръка в наказателното поле, но съдията дава знак да се продължи. За малкото, което остава… Хойлунд в 95-ата минута само създава илюзия: неговият удар – едва вторият за вечерта – от два метра е блокиран от Зетерер. Така четвъртият кръг от Шампионската лига приключва с Наполи, който губи още две точки и закъснява в европейската класификация, която отсега нататък няма да допуска повече отклонения. Поне за тези, които искат да стигнат до осминафиналите.
